Истинските мотиви за влизането ни в еврозоната

България - еврозона © Общество

„Развързване“ на валутния ни резерв от 25 милиарда евро за харчове преценени от правителствотo е част от мотивите, сочат финансисти.

Какво ще се случи при влизането ни в еврозоната?

  • Губим валутния борд – Същият вече 22 години държи стабилна финансовата политика на страната без хиперинфлация. Основната му задача обаче е да контролира или дисциплинира правителството. Как? При валутен борд правителството няма възможност да тегли заеми от БНБ, което не дава възможност за големи фискални дефицити. Тоест, опцията за финансиране е при доста по-строги външни условия, които следва да се спазят.
  • Ще се лишим да печатаме собствена валута, която вече е „вързана“ към еврото на фиксиран курс, а оттук нататък ще сме зависими от решенията на Европейската централна банка. При сегашния фиксиран курс на практика ние вече сме в еврозоната (същото ще направим и при смяна на лева с евро – обмяна на левовете в сегашния курс, като ще получаваме заплати и ще плащаме на цени по сегашния курс спрямо лева).

Ще „освободим“ валутния си резерв, който към момента е около 25 милиарда евро.

Ако влезем в еврозоната ние няма да поддържаме. валутен резерв. Тоест, той ще остане „свободен“ за цели за които правителството по това време реши да го използва. Вложени правилно, за икономиката ни това би могъл да бъде огромен подем. Ако погледнем реално над нещата обаче, вероятността тези 25 милиарда евро да се разграбят адски бързо по всички линии близки до властимащите в този период е много вероятна.

Точно по тази причина мнозина икономисти, финансисти и финансови анализатори казват, че това е една от най-основните причини поради която правителството ни се цели във влизане в еврозоната.

Плюсовете, ако приемем еврото като национална валута

  • Намаляване на банковите лихви. Този „плюс“ е свързан с „развързването“ на минималните задължителни резерви, които всяка една банка поддържав БНБ, което към момента е 10%. Ако влезнем в еврозоната, то банките ще трябва да поддържат задължителен резерв от 1%. Тоест, всички банки биха се лишили от 10% буфер, който поддържат към момента използвайки го, като го вкарат в обръщение, а това действие почти сигурно ще намали лихвите и ще даде по-атрактивна цена на клиентите.

Друг обаче е въпросът доколко това е плюс след помним доста добре фалита на КТБ и тук по-скоро трябва да изберем между малко по-ниски лихви или по-голям буфер в банките и по-добра защитеност на парите ни.

  • Друго, което би повлияло на нивата на лихвените проценти по кредитите е възможността на България да се финансира на по-атрактивни цени от външни пазари. Ако обаче влезем в детайли за това което определя лихвата обаче, ще трябва да отбележим, че и към момента българските банки изповядват доста ликвидна политика. Тоест, имат доста голям набор от „спящи“ средства, които не използват и без да броим онези гореспоменати 10%.

Основното което трябва да знаем тук обаче е, че в голямата си част размера на лихвените проценти се определя от риска на бизнеса и икономиката в конкретната държава. Както Ви информирахме обаче, България е на първо място в ЕС по незачитане на правата на човека.

На първо място сме и по корупция според Европейската комисия. Освен всичко бизнесът у нас редовно стачкува, заради нови идеи на финансовото ведомство или някой народен представил, които биват превръщани мигновенно в законопроекти, а след това и в закони.

С тях те въвеждат неочаквани промени в закона, регулации, а както помним от последните дни и монополизиране и одържавяване на цели сектори. Именно затова и лихвите в банките у нас няма да претърпят голяма промяна и при влизане в ЕС, което ще освободи 9% буфера им.

Какво ще се случи с цените на стоките и услугите?

Статистически след въвеждането на еврото в държавите се вижда, че инфлацията се увеличава с малко от 0,2 до 0,3%. Това обаче са изчисления, които се изчисляват средно и само върху „потребителската кошница“ в която влизат само определени стоки и услуги.

Не всеки обаче ползва стоките и услугите от „потребителската кошница“. Когато се прехвърлят валути от една към друга винаги се закръглява. Историята показва, че никога не се закръглява надолу, а винаги нагоре. Тоест, излизайки от „потребителската кошница“ и с оглед закръгляването реалната инфлация ще е около 4 пъти над това, което показва статистиката.

Примери с други държави

Ако вземем под внимание скандинавските държави, то нито една от тях не е член на еврозоната.

Дания – една от страните с най-висок стандарт на живот. Швеция – държава с почти същият жизнен стандарт като в Дания, държави от ЕС – нямат никакво намерение да влизат в еврозоната, а икономиките им са доста стабилни, а Норвегия отказа 2 пъти влизане в ЕС чрез референдум.

Гърция за сметка на това от влизането си в еврозоната досега е изплатила и ще изплаща дълг от 350 милиарда евро. Тази тежест тежи и на държавите в еврозоната, които са длъжни при общо решение да отделят пари „на кредит“ за страна членка.

Тоест, общото от всичко е, че това, че евентуално ще влезем в еврозоната не ни гарантира нито липса на корупция, нито по-висок стандарт на живот, нито по-добра икономика.

Ето какво пише Европейската комисия на страницата си за „ползите от еврото“:

С оглед на всичко написано досега, оставаме с впечатлението, че някой иска да „заграби“ едни 25 милиарда евро, които е видял вратичка да освободи. Въпросът, който си задаваме обаче е ще имат ли някога насищане от финансови средства управляващите на страната?

Общество ОРГ

Print0

Коментари 0

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

forum Няма коментари. Напиши първият!

Абонирай се и получавай най-интересните разкрития по имейл всеки ден!